Търсене

Каталог

Кратка история на мултисензорните зали

Историята на сензорните зали започва с работата на двама американски психолога – Клиланд и Кларк (Cleland & Clark) – през 1966 г. Чрез стимулиране на сетивата те насърчавали положителните промени в цялостното развитие, комуникацията и поведението на хора с когнитивни дефицити, хиперактивност и аутизъм. Двамата създават Сензорни кафетерии – специфично декорирани стаи, където хората с когнитивни нарушения можели да имат различни сетивни преживявания, свързани с гледки, звуци, миризми и различни повърхности.
В средата на 70-те години на ХХ век в Холандия Ад Ферхеюл и Юн Хулсеге (Ad Verheul & Jan Hulsegge) доразвиват концепцията за мултисензорната стимулация с цел подобряване на благосъстоянието на лица с тежка и дълбока умствена изостаналост. Двамата наричат средата, която организират, с термина Snoezelen (от думите snufflen = търсене, изследване + doezelen = отпускане). Тя представлява специално проектирана стая, която предлага различни форми на сетивно стимулиране, като например светлини, звуци, вятър (бриз), аромати и музика, тактилни повърхности, движещи се изображения и други. Терминът Snoezelen все още се използва на места в Европа за обозначаване на зала за мултисензорна стимулация. 

SensoryRoomPkg.jpg


През 1992 г. в Бруклин (САЩ) е открита първата зала за мултисензорна стимулация от окюпейшънъл терапевта Линда Месбауер (Linda Messbauer).

През 1994 г. е открита първата сензорна зала в България, намираща се в сградата на Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител на проекта е проф. Ваня Матанова. За съжаление от години залата стои заключена и неизползваема поради административни пречки.

През 2002 г. е основана Международната Snoezelen асоциация със седалище в Германия, а през 2006 г. – Американската асоциация за мултисензорни среди (AAMSE).


9.jpg


През последните 30 години зали за сензорна стимулация се откриват навсякъде по света. От 2000-та година насам много сензорни зали се създадоха и у нас. Преобладаващата част от тях са в дневни центрове за работа с деца и възрастни с различни дефицити, центрове за социална рехабилитация и интеграция, центрове за настаняване от семеен тип, специализирани детски градини и училища, клиники, болници и други медико-социални институции. Повишеният интерес към сензорните зали може да се обясни с комплексна комбинация от причини. Една от основните са интензивните контакти с научно-изследователските и практико-терапевтичните среди от цял свят след промените от 1989 г. в България и желанието положителният им опит да се пренесе и у нас. В следствие на натрупване на собствен опит и убеждение в ефективността им, броят на сензорните зали започва да се увеличава с всяка година. За съжаление, не са малко случаите, в които скъпоструващото оборудване стои неизползваемо или се използва не по предназначение. Причина за това е липсата на подготовка и умения на повечето терапевти за работа в такава среда. През последните години няколко родни организации се заеха с провеждането на семинари и обучения по темата. Тук следва да споменем фондация „Карин дом” и Фонда за терапии за деца с аутизъм (обединение на фондация „Стъпка за невидимите деца на България”, сдружение „Тацитус” и Националната асоциация на ресурсните учители). През 2014 г. Фондът за терапии организира първото сертифицирано обучение на 13 специалисти по сензорна интеграция. Сред тях са ресурсни учители, психолози, логопед, Монтесори терапевт и ерготерапевти. 

 

Facebook Like Box

Контакти

БЛАНИКО ООД тел.: 0882 700 306
info@specialnite-deca.com Работно време: понеделник – петък
10:00 – 17:00

Препоръчано