Търсене

Каталог

Начало  /  Книги  /  Четенето и свързани фактори

Четенето и свързани фактори

19.50 лв.
Добави в кошницата

1

 
 
 
 
 
 
vote data
Каталожен номер Четенето и свързани фактори: KN2060





Автор: Катерина Щерева
Издателство: Глосса Терапи
Година на издаване: 2018
Брой страници: 292
Корица: мека

Монографията „ЧЕТЕНЕТО И СВЪРЗАНИ ФАКТОРИ“ е своеобразно продължение на предходната книга на автора („Фонологичното осъзнаване на децата /превенция на дислексия/“). Основният фокус тук са проблемите в усвояването на четенето и свързаните с него фактори при типично и атипично протичане на този процес. Специално място в изложението е отделено на четири научни експеримента, които отразяват изследователските търсения на автора, свързани с обсъжданите теоретични концепти. Книгата е структурирана в три глави и една част с приложения. 

Първа глава („Феноменология на четенето“) е посветена на свързаните и предразполагащите фактори, отнасящи се до процеса четене. В резюме са изложени характеристиките на езика като основа на четенето, както и правилата, моделите и закономерностите във фонетиката и фонологията. Обсъдена е връзката между говоримия и писмения език, като са представени редица изследвания, посветени на отношенията между езика и процеса четене. Отделено е специално внимание на фонетичните и фонологичните особености на българския език. Структурата на българската фонологична система е изложена последователно чрез моделите на думите, сричковата структура, вокалната и консонантната система.

Изложението в първа глава продължава с представяне на етапите в усвояването на писмения език и мозъчната обработка на информацията в този процес. Обсъдени са редица съвременни модели на четенето: модели на двойния и тройния път; модел на четенето по аналогия; хипотеза за самообучението; теория за конекционизма (connectionism); модел на Милн; теория на Ери за развитието на разпознаването на думи; модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу; интерактивни модели; модел на Адамс за четенето на свързан текст. Главата завършва с обсъждане на характеристиките на умелия читател.
Разбирането на прочетеното, скоростта и точността на декодирането са основният фокус във втора глава („Декодиране и разбиране при четене“). В първа част са разгледани особеностите на декодирането при четене и свързаните с него фактори, сред които са фонологичното осъзнаване, фонологичната краткосрочна памет и бързото серийно назоваване. Във втора част е отделено внимание на разбирането при четене, като акцентът е поставен върху когнитивните му особености, факторите на средата и личностните различия. Третата част включва подробно представяне на авторски изследвания по обсъжданите теми.

Редица теории и изследователи търсят доказателства за връзката между фундаменталната способност за слухово преработване, езика и четенето. Именно тази проблематика е представена в трета глава („Ритъм, слухова и прозодична преработка при четене“). Тук изложението е разделено на две части. В първата се обсъждат: ролята на ритъма, спецификата на речевия ритъм, времевият и ритмовият гнозис; ритмичната организация на езиците; двете фундаментални теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика – метрична теория (Metrical Theory) и осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm). Разглежда се и способността за дискриминация на прозодични модели при децата, която може да подскаже техните по-късни умения за фонологично осъзнаване и четене, като се набляга на особеностите при нарушения в тези сфери. Отделено е внимание и на двете основни хипотези за възприемането на темпоралната структура на речевите и неречевите сигнали – хипотезата за дефицита на бързата слуховата преработка (Rapid Auditory Processing Hypothesis) и хипотезата за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis).

Във втора част са представени три собствени изследвания, свързани със: 1.) способността за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период; 2.) връзката между чувствителността към прозодичните модели, фонологичното осъзнаване, скоростта на назоваване и скоростта на четене; 3.) слуховата преработка и нейното влияние върху декодирането и разбирането при четене.

Експерименталните части във втора и трета глава завършват с представяне на казуси от логопедичната практика на автора, интерпретация на нарушенията на четенето и насоки за терапевтична интервенция.
В края на книгата са дадени азбучен речник на използваната терминология, библиографска справка и приложения, включващи описание на тестовата батерия на Картинен тест за фонологично осъзнаване и Тест за прозодична чувствителност.


СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
ПЪРВА ГЛАВА. ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ЧЕТЕНЕТО
1. Езикът като основа на четенето. Фонетика и фонология – правила, модели и закономерности
2. Фонетични и фонологични особености на българския език
2.1. Равнище на думата
2.2. Равнище на сричката
2.3. Равнище на фонемата
3. Усвояване на писмения език
4. Четящият мозък
5. Модели на четене
5.1. Модели на двойния и тройния път
5.2. Модел на четенето по аналогия
5.3. Хипотеза за самообучението
5.4. Теория за конекционизма (connectionism)
5.5. Модел на Милн – по конекционизма
5.6. Теория на Eри за развитието на разпознаването на думи 
5.7. Модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу и интерактивни модели
5.8. Модел на Адамс за четенето на свързан текст
6. Характеристики на умелите читатели

ВТОРА ГЛАВА. ДЕКОДИРАНЕ И РАЗБИРАНЕ ПРИ ЧЕТЕНЕ
ПЪРВА ЧАСТ. ДЕКОДИРАНЕ И ПЛАВНОСТ ПРИ ЧЕТЕНЕ
1. Определение на понятията „декодиране“ и „плавност“ при четене
2. Фактори, свързани с декодирането при четене
2.1. Фонологично осъзнаване
2.1.1. Исторически и терминологичен обзор
2.1.2. Фонологичното осъзнаване в контекста на фонологичната преработка и металингвистичното осъзнаване
2.1.3. Универсалност в развитието на фонологичното осъзнаване
2.1.4. Специфичност на развитието на фонологичното осъзнаване – крослингвистични изследвания
2.1.5. Фонологичното осъзнаване и нарушенията на четенето
2.1.6. Особености на развитието на фонологичното осъзнаване на българските деца 
2.2. Фонологична краткосрочна памет
2.3. Способност за бързо назоваване
2.3.1. Исторически преглед
2.3.2. Теоретични спорове относно начина на представяне на стимулите при изследването на бързото назоваване
2.4. Бързото назоваване и фонологичното осъзнаване
2.4.1. Дискусионни въпроси
2.4.2. Хипотеза за двойния дефицит
2.5. Бързото серийно назоваване – неврологични представителства и генетични изследвания
2.6. Фонологичното осъзнаване и скоростта на назоваване като фактори за идентификация на българските деца с риск от дислексия – собствено изследване

ВТОРА ЧАСТ. РАЗБИРАНЕ ПРИ ЧЕТЕНЕ
1. Определение и характеристики на четенето с разбиране. Равнища на преработване в процеса на четене с разбиране
2. Модели на разбирането при четене
3. Фактори, свързани с разбирането при четене
3.1. Когнитивни основи на усвояването на четене с разбиране
3.2. Фактори на средата и разбирането при четене
3.3. Личностни различия и разбирането при четене

ТРЕТА ЧАСТ. СОБСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
1. Експеримент 1
1.1. Цели и хипотеза на изследването 
1.2. Изследователски въпроси
1.3. Изследвани лица
1.4. Методика на изследването
1.5. Резултати от изследването
1.6. Обсъждане на резултатите от изследването
1.7. Заключение и препоръки от това изследване
2. Случаи от практиката (Case Studies)
2.1. Случай 1 (Case Study 1)
2.2. Случай 2 (Case Study 2)


ТРЕТА ГЛАВА. РИТЪМ, СЛУХОВА И ПРОЗОДИЧНА ПРЕРАБОТКА ПРИ ЧЕТЕНЕ
ПЪРВА ЧАСТ. ТЕОРЕТИЧЕН ОБЗОР
1. Ритъм, речев ритъм, времеви и ритмов гнозис
2. Ритмична организация на езиците
3. Теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика
3.1. Метрична теория (Metrical Theory)
3.2. Осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm)
4. Развитие на слуховата преработка и прозодичната чувствителност. Особености при нарушения
5. Хипотези за дефицитите на общите механизми за слухова преработка
5.1. Хипотеза за дефицита на бързата слухова преработка (RAP – Rapid Auditory Processing Hypothesis)
5.2. Хипотеза за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis)

ВТОРА ЧАСТ. СОБСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
1. Експеримент 2: Способност за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период
1.1. Методология на изследването
1.1.1. Цел на изследването
1.1.2. Изследвани лица
1.1.3. Дизайн на изследването
1.2. Резултати от изследването
1.3. Обсъждане
1.4. Заключение и препоръки
2. Експеримент 3: Чувствителност към прозодичните модели, фонологично осъзнаване, скорост на назоваване и скорост на четене
2.1. Методология на изследването
2.1.1. Цел и хипотези на изследването
2.1.2. Изследвани лица
2.1.3. Дизайн на изследването
2.2. Резултати от изследването
2.3. Обсъждане
2.4. Заключение и препоръки
3. Експеримент 4: Слухова преработка, декодиране и разбиране при четене
3.1. Методология на изследването
3.1.1. Цел и хипотези на изследването
3.1.2. Изследователски въпроси
3.1.3. Изследвани лица
3.1.4. Дизайн на изследването
3.2. Резултати от изследването
3.3. Обсъждане
3.4. Заключение и препоръки
4. Случай 3 (Case Study 3)
Азбучен речник
Приложения
Резюме
Summary
Библиография
 

За автора:
Катерина Щерева е специалист с богат опит в логопедичната терапия, научно-изследователската и преподавателската дейност. Тя е доктор по логопедия и главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски”, като същевременно продължава активно да практикува в полето на говорната и езикова терапия. Научно-изследователските й интереси са ориентирани в сферата на фонологичното осъзнаване, нарушенията в писмената реч и дефинирането на надеждни ранни маркери за възникването им. Автор е на редица научни статии и на тестова батерия (Картинен тест за фонологично осъзнаване) за идентифициране на дефицити в областта на фонологичното осъзнаване при деца на възраст от 4 до 7 години. Член е на няколко национални и международни научно-изследователски екипа, на Световната асоциация по логопедия и фониатрия (International Association of Logopedics and Phoniatrics – IALP) и на Комитета за връзка на логопедите в Европа (CPLOL).
 
Стойността на доставката НЕ е включена в цената на артикулите. Повече информация ще намерите в раздел „Общи условия”. 


Изпрати запитване за продукта

Забележка: Всички полета са задължителни. Препоръчително е писането на Кирилица

Изпрати запитване относно Четенето и свързани фактори до фирмата, която предлага продукта.
Лице за контакт
Телефон
/пример: 02999999; 3593255555/
E-mail
моля, въведете валиден E-mail
Запитване
Населено място
пример.: гр. София, с. Каваците (Бургас)
Въведете кода: Моля въведете кода от картинката
 
принт версия

Facebook Like Box

Контакти

БЛАНИКО ООД тел.: 0882 700 306
info@specialnite-deca.com Работно време: понеделник – петък
10:00 – 17:00

Препоръчано